[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	Песен


P>
D>
	На българския орач през 1885 година
D$

	Таз година не засяхме
	наште ниви и поля;
	ний по битките летяхме,
	много кръв се там проля

	Ний при Сливница се бихме,
	тамо всякой беше пръв;
	бихме се и не щадихме
	чуждата и нашта кръв.

	Ний не бяхме твърде вещи
	в тая новата игра
	и от всички мъчни вещи
	помняхме ура.

	Таз година не фърляхме
	семе в наште ниви, грях!
	Нейде с бомби ги орахме
	и сеяхме кости в тях.

	Няма много жито тамо
	догодина да сберем:
	умни хора казват само,
	чудна слава ще пожнем.

	Ех, юнашки се борихме,
	ех, че беше ли борба!
	Много рани придобихме,
	ала никоя в гърба.

	Нищо. Те са белег, божем,
	че сме ходили с войска —
	доста ралото да можем
	пак да тикаме с ръка.

@@	София, Ноември 1885
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Надежда Владимирова

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/4494]
I$