[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	Пролог


P>
	И така, един ден тоз разбойник мрачен,
	от историята на въже прикачен,
	каза си: Прекрасно, настъпи часът
	с работа велика да смая светът.
	На тоз трон разклатен с мой Джунис съм смяшен
	кат някой освиркан, гол комедиашин.
	Нека се прославим! — Кой ще каже: Стой?
	Съседът е слисан: обявявам бой.
	Напред! Бог повдига ръката ми яка;
	нека да ударим, дор никой не чака;
	кат на хан вратата границата зей,
	усещам се храбър — и нощта владей.
	Мисълта е славна и победоносна,
	прави да прежалиш Косово и Босна…
	Угодата е чудна — смело тоя път
	България мога да мушна в гърбът,
	мечът ми дълбоко сега ще се завре.
	Колко слава лесна и евтини лаври!
	Таз война ще бъде триумфален ход,
	светът пак ще види Душанов поход.
	Българите що са? Мекошав народ —
	зайци треперливи: предната им стража
	във фронт ще застане, щом и се покажа,
	напред, никой няма! Соколи, без страх
	вървете след мене и със един мах
	да тикнем на Сръбско предела далече,
	далече… додето Милоевич рече.
	И тръгна.
		Милане, ти пътя сбърка.
	Я виж кого удряш с кръвнишка ръка!
	Безумни, де тичаш? Господ те осъди.
	Името ти вечно проклето ще бъде.
	На Каина равен и с Юда едно —
	ти вечно ще носиш тяхното петно
	и срамний ти спомен за укор ще ходи
	през всички епохи, земи и народи;
	заплювки ще падат, кат мухи на стръв,
	въз твоя лик с братска изпопръскан кръв.
	Върни се, нещастни, под теб е провала!

	Той влезе.
		Тогава България цяла,
	България на Крума, горският юнак,
	и на Симеона, и на цял рояк
	борци венценостни, и на Самуила,
	левент македонски — отчаяна сила;
	на Бенковски, Левски — нашия светец,
	на Ботева, паднал в борбата певец,
	България — майка на толкоз героя,
	България цяла с исторьята своя,
	със свойте преданья, ядове, беди,
	стоманени мишци, бронзови гърди
	и сила пет века във мъки калена;
	със своята вяра, мисъл вдъхновена —
	въстана ужасна — лвица разярена —
	и през гори урви, през дъжд, сняг, думан,
	в борба с урагана — сама ураган, —
	настръхнала, боса, страшна, дива, кална,
	в гнева си отчаян почти идеална,
	мина и с развени лъвски знамена
	при Сливница спря се, като планина!

	И в три дни създаде цяла епопея.

		Музата

	И затуй, Българьо, аз ще те възпея.
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Надежда Владимирова

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/4478]
I$