[Kodirane UTF-8] | Иван Вазов | „Радецки“ P> E> Toi, Liberte, que je chante et que j’adore, Dirige mon navire sur cette onde… @ Lebrun E$ Тих бял Дунав се вълнува, весело шуми и „Радецки“ гордо плува над златни вълни. Но кога се там съзирва Козлодуйский бряг, в парахода рог изсвирва, развя се байряк. Млади български юнаци явяват се там, на чела им левски знаци, в очите им плам. Горд отпреде им застана младият им вожд — па каза на капитана с гол в ръката нож: — Аз съм български войвода, момци ми са тез, ний летиме за свобода кръв да лейме днес. Ний летим на България помощ да дадем и от тежка тирания да я отървем. Парахода остави ни и по начин благ, та дружината да мине на родния бряг. Капитана — немец същи — отказва — тогаз Ботев люто се намръщи, вика с бурен глас: — Туй го искам, не се моля: всички сте във плян. Тук се гледа мойта воля, аз съм капитан! Чуй, там днеска мре народа в бой с ужасен враг! Карай бързо парахода на българский бряг! И гласа му става страшен при тия слова, немец бледен и уплашен преклони глава. Бърже парахода плува към желаний край, Дунавът се по вълнува, весело играй. Много време се измина как не бе носил храбра българска дружина — твар за него мил. А дружината запява песен зарад бой и байряка се развява гордо с лева свой. Парахода веч наваля на милия бряг, Ботев шапката си сваля, че говори пак: — Хайде, братя, излезнете, тука ще се спрем и земята цалунете, дето ще да мрем! И от радост упоени пред левския стяг всички падат на колени на светия бряг. — Братя! — вика им войвода със гърмовен глас. — Скоро радостно народа ще посрещне нас! Скоро с гръм ще поздравиме Стара планина, кървав бой ще заловиме с турски племена! Ний във битки не сме вещи, малко сме на брой, но сърца ни са горещи — гладни сме за бой! Скоро турчин ще изпита грозната ни мощ: правдата е нам защита, левът ни е вожд! И по цяла околия глас екна съгрян: „Да живее България, смърт на зли тиран!“ P$ КРАЙ I> Източник: [[http://slovo.bg|Словото]] Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/4275] I$