[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	Свобода или смърт


P>
	На край, теглото наше до върха си пристигна
	и ножът агарянский до кокала опре,
	и цял народ отчаян си знамето издигна
	оковите да счупи ил храбро да измре.

	Почна се битка люта и черна кръв затече,
	между тиран и робът зафана се борба,
	омраза петвековна избухна страшно вече,
	вулканът с гръм и с лава внезапно закипя!

	Полмесеца и кръста ужасно се сблъскаха,
	Балканът разтреперан начена да гърми…
	И българските гърди по-силно затуптяха,
	и българското име екна по вси страни.

	О, храбри панагюрци! О, синове достойни,
	във вази е кипяла Асеневата кръв,
	вий първи меч дигнахте и пряпорците бойни
	и пуснахте на воля Шишмановия лъв!

	Задрънкай, гусло моя, гърмете вие, струни,
	и звукове по-мили издайте тоя час,
	че духове велики имало помежду ни,
	че бъдеще светливо имало и за нас.

	Но върлий азиатец, обзет от ярост дива,
	великата идея да я зарине в гроб,
	сече, гори и роби, обесва и убива —
	по-скоро да помаже въстаналия роб.

	И цялата Европа да спази мир злокобен,
	съзира хладнокръвно как падаме и мрем
	и не простира ръце на наш народ поробен
	да го избави веке от срамният ярем.

	И казва, като мисли за плячка само тлъста:
	„Хасан е нам потребен, нам требува мирът!“
	И гледа как полмесец безчести, тъпче кръста
	и милиони души как в робство пищът!

	Но племето славянско, във мъките калено,
	омръзна му да тегли туй иго на светът
	и бори се юнашки… на бога уверено
	и гръмогласно вика: „Свобода или смърт!“

@@	Букурещ, май 1876
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/4274]
I$