[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	Отмъстител


P>
	_Снаха_

	Послушай, мале, чуй моля
	да кажа мойта неволя —
	що тегля ази, горкана,
	от мойто либе Стояна.

	Соса ми веке да тая,
	пред людски хора да лъжа:
	от страх ме, мамо, не сдържа,
	какво да сторя не зная!

	Два дена той е при мене,
	недели после се губи…
	Не знам къде се той дене…
	Ах, той ме, мале, не люби.

	Сега е третя година
	от нашто пусто венчило,
	а мойта младост премина
	в такова, мале, теглило!

	Когато вечер се смръкне,
	с незнайни хора се сряща…
	Не знам кога си дохажда,
	нито кога си дохажда,
	нито кога ще да тръгне…

	Той нищо ми не казува…
	Ханджар завтъкне, пищови,
	в чело ме мълком цалува,
	па бяга в тъмни долове.

	Ох, страх ме й, мамо, да кажа —
	от злото господ да пази —
	той често нощем донася
	глави със дълги чумбази!

	_Свекърва_

	Недей се, булка, страхува,
	от тебе няма да крия —
	лъжата веке не струва:
	ти водиш лют харамия!

	Стоян си, булка, живее
	с хайдушка върла дружина;
	той кръв безгрешна не лее —
	недей го, снахо, проклина.

	Аз имах йоще три чеда,
	те бяха кротки душици,
	работни като говеда,
	незлобни като овчици.

	Но мойта къща заглъхна
	и трите млади умряха:
	един в тъмница издъхна,
	а двата турци заклаха.

	Стоян ми господ остави
	утеха в мойте неволи.
	Той клетва страшна направи
	душмани наши да коли!

	Затуй нам, булка, той носи
	глави с чумбази във къщи.
	Недей се, булка, оплаква,
	либи го повече, дъщи.
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/4270]
I$