[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	Амнистия за българите


P>
	Най-подиря се смилява
	падишаха и със глас
	триумфален проглашава
	днес амнистия за нас!

	„Пълна прошка аз ви давам,
	казва благий падишах,
	чада пак ви назовавам
	и забравям ваший грях!

	Всички, казвам, сте простени
	освен тия между вас,
	що във свойто заблужденье
	нож дигаха срещу нас.

	Раи верни пак станете,
	забравете моя гнет,
	с мюсюлманите бъдете
	същи братя занапред!“

	Прошк!! С нази се ругае
	йоще този турчин груб!
	Тъй си ситий звяр играе
	с окървавения труп!

	Крокодилът заридава
	с кръвожадният си плач
	и ехидната гнуснава
	е на раната ни врач!

	Прошка! Прошка! От султана!
	А кога ще да прости?
	Сърце здраво не остана
	и света се запусти!

	След като пусна във нази
	от убийци бясна сган
	и в потоци кръв нагази,
	и разплака стар Балкан;

	след като изби й изроби,
	сече, кла, беси, гори
	и дор в женските утроби
	той децата умори!

	Прошка!… Своите обятья
	ад разгръща ни, о, вест!
	Дума ни да бъдем братя
	със убийците си днес!

	Да забравим той ни кани,
	че в сърца ни е пробол,
	и дълбоките си рани,
	и голямата си бол;

	да забравим той ни казва,
	че сме мъченици ний
	и че в същата ни пазва
	лютата змия се крий;

	да забравим ни съветва
	наште мъки, наший кръст!
	И народната си клетва,
	и свещената си мъст!

@@	1876, август 15
P$

	_На 1876 г. подир Баташкото клане султанът даде амнистия, като изключваше ония българи, които бяха въстанали._


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8381]
I$