[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	Мисли върху една картина


P>
	_(Представляюща вързани въстаници)_

	О, братя, усещам скръбта ви!
	От път премаляха крака ви,
	въжето притиска ваш врат.
	Ръце ви са в гривни железни,
	псувни, бой и удари бесни
	се сипат над вас като град!

	„О, милост!“, вий викате жално
	и клюмате чело страдателно;
	но вашият жалостен глас
	сърпа не смекчава кръвнишки
	и вашите мъчни въздишки
	по дразнат черкезкият бяс.

	Но кой е тоз млад между вази,
	кой гордо мълчание пази?
	На негово бледо чело
	не виждаш ни сянка сумненье,
	той снася със хладно презренье
	вериги и труд, и тегло!

	А — стареца с туй лице строго,
	кой удари приима най-много?
	Той носи най-тежкият кръст!
	Как он ви горчиво поглежда
	и бодър, и пълен с надежда
	небето ви сочи със пръст,

	Но ваште мъчители злобни
	ви блъскат и с думи злокобни
	„гявури! — крещят ви — напред!“
	— О, милост, о, малко почивка!
	— Бесилка!! гявури! Бесилка! —
	И удари нови безчет!

	О, братя! Търпете, търпете!
	Във мъки си бодрост черпете;
	България цяла кат вас
	под тежкото иго примира
	и напусто ръце простира…
	Търпете до сетният час!

@@	1876
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8380]
I$