[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	На пушката ми


P>
	Ой, пушко, пушко сестрице,
	ти моя радост голяма,
	настава време, настава
	аз тебе да те нарамя.

	Нарамя и да отида
	в балканска хладна долина,
	та с тебе да се пофаля
	пред мойта вярна дружина.

	Дали не ще се делиме,
	каквото и да ни свари,
	дали ще сявга да бъдем
	със тебе, пушко, другари?

	Ил скоро ази ще падна,
	а ти у врага ще минеш
	и в гърди братски, юнашки,
	ах, люти рани ще чиниш?

	Но щото и да се случи,
	кьлна те в майчино име,
	в неволя, в лошаво време
	ти вярна, пушко, бъди ми.

	Затуй, когато се срещнем
	със наште върли душмани,
	въз тях ти пискай и пръскай
	огън, куршуми и рани!

	По два, по трима пронизвай
	и смърт им люта изпращай,
	тогаз без жалба, без милост
	душа си богу преда ща.

@@	1876, април 10
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8377]
I$