[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	На приятелите ми Г. и А.


P>
	Приятели безценни
	изпратих днеска аз
	и с чувства възхищенни
	казах им „добър час!“

	Идете живи, здрави
	там, дето чакат вас,
	но знайте, че сега ви
	по-много любя аз.

	Но не че без преструвка
	стискахте ми ръце,
	че жежката цалувка
	ви беше от сърце;

	нито че с вас отдавна
	аз бил съм разделен —
	та с тази радост явна
	срещнах ви този ден.

	За друга аз причина
	възлюбих ви така:
	у вас найдох, дружина,
	по-доблестни сърца.

	Видях, че в ваште жили
	кипеше горда кръв,
	че бяхме се сближили
	неволно с тайна връв.

	Идея благородна
	бе общата ни страст
	и за борба свободна
	горяхме в същий час.

	Честит да е случаят,
	в кой нашите сърца
	така да се узнаят
	можиха с две словца!

	Че буйно те живяли
	в притворният си сън,
	че тайно в них горял е
	един и същ огън!

@@	1875
P$

	_Г. и А. — Григор Божков и Антонов, когато минаха още през 1875 година през Сопот, отивайки за Клисура, за да подготвят въстанието._


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8375]
I$