[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	Завет


P>
	Аз, синко мили, умирам,
	смъртта си близо съзирам.
	Чуй мойта воля, додето
	ми йоще бие сърцето.

	Не чакай, синко Иване,
	след мен да найдеш имане,
	да поменуваш баща си:
	ти знайш, че бяхме сирмаси.

	Не ти оставям дворове,
	ни стадо сиви волове,
	ни вдън ковчега паници
	с пиндари, йоще с жълтици;

	ни пълен житник със жито,
	ни в изба буре честито,
	да пиеш и поменуваш —
	благатък ти да добруваш.

	Но аз ти, синко, оставям,
	в наследство тебе дарявам
	таз само къща прогнила
	и мойте пусти теглила.

	И мойте мьки клетнишки,
	и мойте сълзи, въздишки —
	и твойта душа нек пати
	туй, що изтегли баща ти!

	Едно ти само не давам
	и него не ти прощавам:
	в тегло кат мене примирай —
	но роб кат мен не умирай!

@@	1875, декември 1
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8374]
I$