[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	1875 година!!


P>
#	I

	Питаш ме, мамо, що аз тъгувам,
	що мойта младост в жалби минувам?
	Дали за злато много жалея,
	дали за либе ази копнея
	или ме болест държи невярна,
	та ми лицето така повяна?

#	II

	Като ме питаш, право да кажа:
	тежко имане, мамо, не тража.
	Нито за либе ази копнея,
	нито от скрита болест линея,
	най ми е жално, майчице мила,
	братя кат гледам в тия теглила!

#	III

	Ако с другари млади, несвесни
	фащам да пея весели песни,
	мисъл ме тежка завчас намира
	и радостта ми гасне, умира.
	Ази си казвам: „Ох, защо пейме?
	Днеска е време сълзи да лейме!“

#	IV

	Ако съгледам младо девойче
	или невяста с гърлести очи,
	ази си спомням мойте сестрици,
	що ги цалуват мръсни убийци!
	И като тъжно със глава климам,
	ази въздишам, люто проклинам.

#	V

	Ако се нощем сладко отпущам,
	стреснат, уплашен пак се събуждам.
	Чувам, че плачат братя клетници,
	като се в турски мъчат тъмници,
	и кат не мога да ги избава,
	ведно с тях и аз плача тогава.

#	VI

	Как да не плача? Те ми са братя!
	Нали в едни сме расли обятья?
	Нали една кръв лей се у нази?
	Техните мъки сещам и ази,
	техните болки болят и мене,
	с тяхното сърце и мойто стене!

#	VII

	Само когато би се случило
	ази да срещна с мъртвец носило,
	някаква лекост, мамо, усящам…
	И аз му шъпна, па го изпращам:
	„Иди, о брате, иди в небето!
	Мир на туй няма място проклето!“

#	VIII

	Мамо! Когато мой час удари
	и преди тебе смъртта ме свари,
	и на ръце ти бледен изстина,
	недей да плачеш… недей проклина!
	И вий, другари, и вий недейте,
	че ви оставям сълзи да лейте!

#	IX

	Но кат за мене камбан заблъска,
	нека гласът му драгост да пръска;
	нека ви се чини не зов към гробът,
	но звън за воля, за радостчица;
	звън от окови, що фърля робът,
	като оставя тъмна тъмница!

@@	Сопот, 1875, октомври 10
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8372]
I$