[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	Мамино чедо


P>
	Страшлив Дойчин се показал,
	присмяла му се дружина,
	Дойчину жалба паднало,
	та свойта майка проклина:

	„От бога, мамо, да найдеш,
	задето мен си родила,
	кат пусто сърце плашливо
	в гърди ми ти си турила!

	Във люлка йоще — умът ми
	с плашила, с мечки… пълн беше
	и мойто сърце незлобно
	със страх го, майко, поеше.

	Когато аз се разплаквах,
	синът ти сплашен да биде,
	безумно ти му крещеше:
	«Мълчи! Че турчинът иде!»

	Снага си мъжка аз имам
	и младост йоще, и сила;
	но с сърце, мамо, юнашко
	защо не си ме дарила?!“

@@	1875, септември 26
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8370]
I$