[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	Де е България?


P>
	Питат ли ме де зората
	ме й огряла първи път,
	питат ли ме де й земята,
	що най-любя на светът.

	Тамо, аз ще отговоря,
	де се белий Дунав лей,
	де от изток Черно море
	се бунтува и светлей;

	тамо, де се възвишава
	горда Стара планина,
	де Марица тихо шава
	из тракийска равнина,

	там, де Вардар през полята
	мътен лей се и шуми,
	де на Рила грей главата
	и при Охридски вълни.

	Там, де днес е зла неволя,
	де народа й мъченик,
	дето плачат и се молят
	се на същият язик.

	Там роден съм! Там деди ми
	днес почиват под земля,
	там гърмяло тяхно име
	в мир и в бранните поля.

	До чукарите Карпатски
	е стигнала тяхна власт
	и стените Цариградски
	треперали са тогаз.

	Вижте Търново, Преслава —
	тие жални съсипни:
	на преминалата слава
	паметници са они!

	Българио, драга, мила,
	земля пълна с добрини,
	земля, що си ме кърмила,
	моят поклон приемни!

	Любя твоите балкани,
	твойте реки и гори,
	твойте весели поляни,
	де бог всичко наспори;

	твойте мъки и страданья,
	твойта славна старина,
	твойте възпоминанья,
	твойта светла бъднина.

	Дето ази и да трая —
	за теб мисля и горя,
	в теб родих се и желая
	в теб свободен да умра.
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/4276]
I$