[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	Есен


P>
	Капят, капят позлатени
		листи по земята,
	ветри есенни студени
		плачат в дървесата.

	Някога, в младо време,
		тоя стон печален
	скръбно свивал е сърце ми,
		кат стон погребален.

	Фърка времето крилато,
		фърка с бяг чудесен:
	мина мойта пролет, лято,
		влязох и аз в есен.

	Днес спокойно гледам ази
		вехнещата младост,
	кат картина, дето пази
		за мен тайна сладост;

	днес любовно слушам тая
		музика в листата,
	като отзив на оная,
		що ми е в душата.

@@	1900
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/4511]
I$