[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	Двайсетий век


P>
	Стоиме на прага на двайсетий век.
	Светът ще го среща със пенести чаши
	и с песни, с надежди — че той ще е лек —
		мислителят само се плаши.

	Ний влазяме в нов век, но не в нови дни.
	Въпроси зловещи висят нерешени,
	неправди царуват и вечни злини,
		вериги дрънчат нестрошени.

	Печално наследсво изминалий век
	на новий предава — тъй както прие го.
	Недъзи вековни очакват лек…
		о, ще ли го найдат и в него?

	Ил пак ще да скърца всемирний хомот
	и гол меч — не разум ще има надвластье?
	А как изжаднял е човешкият род
		за правда, за мир и за щастье!…
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/4510]
I$