[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	Кокиче


P>
	Въз снега се е подало
	ранно цъфнало кокиче.
	Зърна цветенцето бяло
		миличкото птиче.

	— Здравствуй, цвете ранобудно! —
	пиленцето му издума; —
	пролет иде, време чудно,
		радост в нова шума.

	— Здравствуй — зайчето му каза, —
	мъх в снега от дълго чопля…
	Виждам, пролет се показа:
		скоро ще се стопля.

	— Здравствуй, прелестно кокиче —
	близкий сухи храст застена. —
	Скоро пак ще ме окичи
		шумица зелена.

	— Здравствуй — рече му въздуха, —
	песен скоро ще да влее
	радост в тишина ми глуха,
		слънце ще ме сгрее.

	— Поздрав! — там от небесата
	витошки орел изграка. —
	В старо гняздо, на скалата,
		любов пак ме чака.

	— Здравствуй! — рече му сърцето. —
	Тежки ми са зимни бури… —
	Рече и замлъкна клето,
		нищо не притури!

@@	София, 23 февруари 1900
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/4508]
I$