[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	България


P>
	Обичах те, когато бе робиня
	и влачеше позорния хомот
	и всеки зов към по — добър живот
	над теб минуваше кат през пустиня.

	Обичах те, кога изгря над теб
	зорницата на твойто пробужданье,
	духовна светлина и просвещенье
	за тебе станаха насъщний хлеб.

	Обичах те, кога ярем да счупиш,
	ти меч изтегли във неравен бой
	и с жертви страшни, скъпи и безброй
	успя си бъдещето да изкупиш.

	Обичах те, когато заблестя
	свободата над твойте балкани,
	кога над твойте пепелища, рани —
	живот разкошен буйно зацъфтя.

	Здрависах те, кога света зачуди
	при Сливница с победни си ура
	и първите си лаври ти набра,
	и мощ незнайна се у теб пробуди.

	Обичах те в твойте смутни дни
	и в трусовете страшни, що изпати,
	когато в късо време преживя ти
	на век тревогите, безчет злини.

	Обичам те и днес, кога забрави
	задачи светли и уроци зли,
	на жажди бесни, диви крамоли
	да станеш поприще се ти остави;

	когато в твойта почва семена
	ужасни падат — за ужасна жътва,
	и пъклен дух към лош те път упътва,
	обезверена в всички знамена;

	кога си жадна да чуйш бодър зов,
	о майко бедна, майко безпокойна —
	и повече от сявгаш си достойна
	за плач, за порицанье и любов!

@@	София, 1899
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/4507]
I$