[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	Здраствуй, свете!


P>
	На годините, на скърбите под твара
	клюмна ми главата оснежена;
	но видях го вчера минзухара —
	луч огря душа ми натъжена
	и сърце ми трепет млад усети…
	И аз рекох: зравствуй ново цвете!

	В зима крача… Но животът още пази
	за мен тайни чарове мамливи
	и на битието в бурните талази
	храбро плувам: над бърда сънливи
	утром зърна ли го дневното светило
	аз му шъпна: здравствуй, слънце мило!

	Сняг над мене… но сърцето — жарко.
	Не убиват ледните фъртуни
	туй, що в мене е вечно, що е ярко,
	ни в душа отзивчивите струни
	и крилата песен пак засяга
	моя бдящ дух: здравствуй, Музо драга!

	Дни на заник… И се любя жежко
	тоз мир, хор от плачове и песни
	любовта с възторзите й небесни,
	на живота нектара, пелина
	(близко ми е всичко человешко),
	и на път — към тайний бряг да мина,
	аз повтарям шепота на вековете:
	здравствуй, сладки свете!

@@	София, февруари 1910
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/4520]
I$