[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	Героиня
|	(Екатерина Авксеитиева Симитчиева)


P>
	[Екатерина Авксеитиева Симитчиева — Българска учителка от Куманово, която се противопоставя на сръбските домогвания. Бременна, води една бурна демонстрация. Ударена от турски приклад тя загива след няколко дни.]

	Поклон, сестро! Дух велик, незнаен
	крил се в тебе — героиньо мила —
	и гневът на цял народ отчаен
		със стихийна сила.

	И сега те виждам как прекрасна,
		лвица разярена,
	падаш жертва на борба ужасна —
		млада покосена.

	Сякаш чувам: „Ето мойте гърди
	слаби, женски — бийте, не отстъпам!
	Таз земя е наша — и ще бъде.
		Тук мра — не се дръпам!

	Мра за род и чест, от радост пълна.
	Сестри, не плачете за мен, моля.“
	Ти умря и хладен гроб погълна
	крехко тяло и желязна воля,

	И ечи гласът ти пак през гроба,
	носи се от две страни на Рила,
	за да влива пламък нов у роба,
	нам дълга да сочи с нова сила.

	Той звучи: O сестри, майки, дайте
	същия пример на братя, чада!
	Как се прав стои, мъже, узнайте —
	как се честно пада.

	Поклон, сестро — вечно у нас жива!
	Поклон на борците чудни, нови —
	на земята, де цъфтят такива
		майки и гробове!

@@	София, 1899 г.
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/4514]
I$