[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	Неприятели
|	Епизод из бунархисарския бой


P>
	Подир ужасната „на нож“ атака боят
	спечелен бе от нас: във бягство враговете;
	войската ни след тях — със щика в гърбовете
	и веч далек се чуй на паниката воят…

	На бойното поле зловещо е мълчанье.
	При опустелите от турците окопи —
	тела разкъсани, налягали, кат снопи,
	и живи йощ борци с кръвоструящи рани.

	Вечерен пада здрач. Един ранен войскарин,
	млад, снажен българин, се там подига тежко
	(със щик в коляното е бедният ударен),
	озърта се навред от туй поле мъртвешко.

	Озърта се навред за помощ. И съглежда
	далеко нейде си познато ханче нему:
	превързочния пункт! И трепнува сърце му
	болезнено в гърди от радостна надежда.

	И тръгва хромишком да найде лек, подслона
	при грижи български и тук да не остане
	във тая ледна нощ при мъртвите душмани,
	но ето, чува той на някого си стона.

	И вижда там: ранен, стар турчин се превива
	и гърчи от болеж, „аллах, аллах!“ сè вика.
	И стреснат, той позна врагът си, който щика
	в месата му заби на яростта в порива!

	И пламна той за мъст! И в първото жестоко
	движенье на гнева той щика си насочи
	в гърдите на врага да го забий дълбоко.
	Внезапно турчинът стрелнà му страшни очи

	и викна разярен: „Гявур проклет, убий ме!
	Муши! Тук милостта аллахът забранява.
	Аз тебе нараних, а ти, гявур, добий ме!
	И аз те бих убил, да бе ръка ми здрава!“

	И той чакà смъртта в ответ на таз омраза.
	А българинът, блед и в изумленье нямо,
	погледна този звяр, па троснато му каза:
	„Ела с мен, будала, да те превържат тамо!“

@@	Декември 1912
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Мартин Митов

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/4376]
I$