[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	Моите песни


P>
	И аз на своя ред ще си замина,
	трева и мен ще расне над прахът.
	Един ще жали, друг ще ме проклина,
	но мойте песни все ще се четат.

	И много имена и лесна слава
	годините без жал ще изметат
	ил ще покрие плесен на забрава,
	но мойте песни все ще се четат.

	В тях зов се чуй за правда, за свобода,
	любов и благи чувства ги красят
	и светлий лик на нашата природа,
	та мойте песни все ще се четат.

	В тях вее на Балкана лъхът здрави
	и тайните хармоний му звучат,
	и гръмът на народните ни слави,
	та мойте песни все ще се четат.

	Във тях душата ми изля се цяла
	с най-скъпите си бисери, цветя,
	в тях всичко светло, ценно си е дала,
	във тях живей, звънти и тръпне тя.

	Не ме смущава див вой от омрази,
	не стряска ме на завистта гневът —
	спокойно гледам в бъдещето ази:
	там мойте песни все ще се четат.

	Те жив са отклик на духа народни,
	а той не мре, и дор сърца туптят
	от скръб и радост в наший край свободни,
	и мойте песни все ще се четат.

@@	Януари 1913
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Мартин Митов

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/4382]
I$