[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	Към небето


P>
	На юг война — на север пак война.
	Талази вражески бухтят, ревът
	и блъскат се в гранитната стена
	на нашта яка гръд.

	О, боже, чуй молбата ми: бъди
	баща, заслон на моя клет народ!
	Велик е той в великите беди,
	в борба на смърт, живот.

	Аз вярвам в теб и в твоя прави съд,
	и в правдата на твойте небеса,
	че в милостта си, както и в гневът,
	ти правиш чудеса.

	Пази ни, слаби сме по брой и ръст —
	духът ни само крепка е скала…
	О, боже, лек да бъде наший кръст,
	ти давай ни крила.

	Виж, гънем се под тежкия товар
	на подвига си; кръв се лей без край
	из нашта гръд. О, нов прати ни жар
	и нова мощ ни дай!

	Недей допуска лаврите ни ти
	да се покрусят — лаври чисти кат роса,
	нахалост да отидат жертвите свети,
	от храброст чудеса.

	Чуй, боже, майките, чуй техний вик
	за помощ, чуй ти вопъла ни слян,
	чуй тоз народ — герой и мъченик, —
	цял в кръв облян,

	цял в кръв облян в ужасната борба
	с врази безброй: през тежки векове
	той теб вверил бе своята съдба —
	и днес те пак зове.

	Крепи го, боже, в подвига му свят —
	за твойта милост е достоен той:
	виж как е чист и прав, и как е млад —
	пази го, боже мой!

@@	1916
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Мартин Митов

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/4304]
I$