[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	На руските воини


P>
	О, руси, о, братя славянски,
	защо сте вий тука? Защо сте
	дошли на полята балкански
	немили, неканени гости?

	Желали би вас възхитени
	да срещнем со сълзи и с китки…
	Но идете вий настървени,
	на грозни зовете ни битки!

	Желали би вас да прегърнем
	и тоз път сърдечно, горещо.
	Но взорът ви свети зловещо…
	Как ръце сега да разгърнем?

	О, руси! Аз друг път ви славях
	за подвиг велик и чудесен,
	високо ви лґкът поставях
	във мойта душа, в мойта песен!

	Вий някога знаме Христово
	развяхте за благо човешко —
	строшихте ни игото тежко,
	а днеска ни носите ново!

	И пак не ви мразим (не крия:
	обича ви още народа);
	но любим и свойта свобода,
	стократно пµ любим я ния.

	За тоз кумир ние се бием
	и с чужд, и със близък упорно
	и няма ний врат да превием
	пред никакво иго позорно!

	О, колко ви, братя, жалея!
	О, как би желал, братя клети,
	свобода и вам и за нея
	кат нас да живейте и мрете!

@@	1916
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Мартин Митов

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/4302]
I$