[Kodirane UTF-8] | Иван Вазов | Черна гора P> # I Земя черногорска, уважавам те, земя бедна, горска, земя туркоборска, поздравлявам те! Поздравлявам твойте голи висоти, горите, усойте и във тях геройте, що ги раждаш ти. Бедна си, безродна, скръбна си на глед, дива, непроходна — ала си свободна земя в този свет. Във тебе не блеят безбройни стада, рози не виреят, гроздове не зреят по твойте бърда. Златната коприна, в теб не става тя, кат мойта родина ти не си градина, пълна със цветя. Нищо не те кити! Тук само цъфтят лаври по скалите, колкото момите венци да сплетат! # II Градове богати ти ги не владейш, с монументи злати, с мраморни палати ти не се гордейш. Но всяк връх, усоя и всяка скала показуват броя на толкова боя и славни дела. Теб те не смръсява ни тиран, ни роб. Врагът в теб не влява, влезне ли — тогава ти му ставаш гроб. Турчина трепери от ужас, позор, колчем с теб се мери. И вечно се пери снежний Дормитор!* [* Височайши планински връх на границата на Черна гора.] # III Нивга не ще ида в родната земя на славний Пелида, де на Леонида почива праха — та с глас тих и жален да прикажа там наший бит страдален, наший бунт печален, наший яд голям; защото гласа ми, ако бъде чут и из гроба стане със своето знаме някой герой лют и поглед сърдито в мене като впий, с дума гръмовита той грозно попита: „Колко бяхте вий?“ # IV Но ти, земя бедна, на такъв въпрос няма да си бледна: да дадеш си вредна ответ горд и прост. Ти можеш показа твоя народ гол без срам, без омраза ти можеш му каза: „Имам Вучи дол*, [* Местност, в която току-що бяха спечелили черногорците една славна победа над турците (1876 г.).] двайсет Термопили имам аз до днес!“ И пред твойте сили би се зачервили Спарта, Ахилес! # V Живота ти й жалък, суров имаш лик, корав имаш залък! — Но ти, народ малък, си народ велик! @@ Букурещ, юни 1877 P$ КРАЙ I> Източник: [[http://slovo.bg|Словото]] Набиране: Надежда Владимирова Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/4289] I$