[Kodirane UTF-8] | Иван Вазов | Царят в Свищов P> Лей се, Дунаве славянски, в тия прелестни хълми, лей се ти, поток гигантски, лей се, радостно шуми! Ти от векове тук стенеш, с кръв и сълзи се залян, шумиш, пляскаш и се пениш като свързан великан. Колко скърби са мръщили твойто къдраво чело; колко жъртви са покрили твойто, Дунаве, легло! Но падна тиранът бесен… Шуми, Дунаве, шуми и подобно мойта песен тон по-ясен приеми! Лей се, влачи под небето триумфални си вълни, бързай, кажи на морето що си видял в тия дни! Въз бял Дунав се протака нов и чуден мост и Свищов омаян чака, чака славен гост. Александър самси иде, наший татко драг, да посети и да види българския бряг, дето паднаха със слава руски синове, дето робът волен става след пет векове; за да види как честито народът живей и над игото разбито празнува и пей. И в града е всичкоживо, всичко е на крак, всяко сърце е щастливо, всеки поглед — драг. От тирана, от злодеят никой няма страх, пряпорци се волно веят — кръстове по тях. Накрай града едвам сварят с трепетна душа, вик се чува: „Царят, царят!“ Ей го, прилетя! Красен, горделив кат ляндър в полски цветове, появи се Александър всред куп князове. Гледат, гледат и не верват… Млад, голям и стар свалят шапки… потреперват пред Северний цар. Всички сърца затуптяха. Царят приближи: всички очи се наляха с радостни сълзи. Ала той умилно, даже гледа ги засмен, кат че иска да им каже: Елате към мен! И народът поздравлява своя цар велик и небето заехтява от радостен вик. Старците от умиленье ронят сълзи там, други падат ка колене във възторг голям. И девойките напети дават му цветя, и цалуват му ръцете малките деца. И майките там повдигат рожбите си с жар, и го сочат, и им викат: вижте наший цар! А пък царят, като гледа как народ милей, като баща между чеда тихо сълзи лей. @@ Август 1877, Свищов P$ КРАЙ I> Източник: [[http://slovo.bg|Словото]] Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/7503] I$