[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	Николай Николаевич


P>
#	I

	Нивга пленник не дочака
	с повеч радост своя Спас,
	нивга майка не заплака
	толкоз сладко до тоз час!
	Нивга толкоз силно роба
	от възторг се не плени,
	нито Лазар, кога в гроба
	зачу думата: „Стани!“
	Както в тоз ден България,
	майка жалостна, в беда,
	кат на страшна си робия
	края чаканий видя.

#	II

	Добре дошъл, княже славни,
	с меч обнажен във ръка;
	добре дошъл, вождо главни
	на най-храбрата войска!
	Поздравлявам те със песни,
	както славеят денят,
	с думи искрени и честни,
	от сърцето що текат —
	от страна на вси, що плачат;
	от вси майки, пълни с жал,
	от сюрмахът, от орачът
	казвам ти: добре дошал!

#	III

	Не можаха тиран бесни
	чужденците да спасът
	и със викове несвестни
	да отложат божий съд.
	Кипна веч света Русия
	и двуглавият орел
	над сестра й България
	се разкрили горд и смел.
	Но враг рече: „Туй е глума!“
	„Стой!“ — извика Албион.
	Царят думата издума
	и ти мина Рубикон.

#	IV

	Княже храбрий, ти поведе
	тези ратници безброй
	къмто слава и победи,
	гладни за мъст и за бой.
	Една мисъл тях ги сгрява,
	една цел ги движи тях
	и сам бог им сила дава
	на смъртта да гледат с смях.
	Ах, за нашто избавленье
	идат с песни и гърмеж!…
	Майко, падни на колене!
	Старче! Можеш да умреш!

#	V

	България те посряща
	отдалеко с цветове.
	И под твойте крила праща
	буйните си синове.
	Виж ги, те са пълни с младост,
	както нашите гори,
	на лица им свети радост,
	но в душа им яд гори;
	и към битката опасна
	с песни ще летят без страх,
	че борбата е прекрасна
	и че царят е със тях.

#	VI

	Скоро в ордите погански
	ти ще всееш страх и смрът
	и орлите росиянски
	към Балкана ще летът.
	Там ще найдеш хора прости
	и ужасен вид такъв:
	по нивята людски кости,
	по хълмите черна кръв.
	Там ще видиш мойте братя
	със изсъхнали лица,
	но с разгърнати обятья
	и със пламенни сърца.

#	VII

	Тогаз над врага уплашен
	съд направи лют и бръз,
	бъди като буря страшен,
	неумолим като Мъст!
	Княже! Сам бог придружава
	подвига ти тоя час!
	На Русия ти дай слава
	и свобода дай на нас!
	Та при Тунджа, Вит и Струма
	волен българин да трай
	и детето, щом продума,
	твойта слава да познай!

@@	Букурещ, 10 май 1877
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/7502]
I$