[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	Падна Плевен!


P>
	Падна, падна в грозен бой!
	Турска сила съкруши се,
	полумесец помрачи се —
	няма веч да светне той!
	Българийо! Възликувай!
	Мир славянски, тържествувай!

	Ей орелът пак хвърчи
	над сразените тирани,
	ни прегради, ни балкани
	веч не могат му пречи:
	облака, във кой се блъсна,
	руский гръм го вече пръсна.

	Бе забравил турчин звяр,
	че със бога в борба влазя,
	че Русия се не сгазя,
	че тук руският е цар;
	че е трясък, а не глума
	Александровата дума!

	Той си каза: „Победих
	аз жените и децата;
	руси идат на борбата,
	ще ги победя и них.
	В тия дупки ще ги срещам,
	във тях храбър се усещам!“

	Ето го, че лази в прах!
	В прах! Защото руский воин
	в боя влазя с лик спокоен,
	смъртта среща я без страх
	и врагът едвам съгледа,
	той крещи: „Ура! Победа!“

	Бомби, крупове и плам,
	всите ужаси на ада
	той презира ги — и пада;
	страх го е от бяг и срам!
	Защо иде, той разбира
	и мре, лаври кат събира.

	Бойни гръмот, рев и шум
	нему музики се чини.
	Покрай крепост ако мине,
	той прегръща я със щурм
	в мрак, във студ, в мъглата гъста
	кат любовница през кръста.

	Де тоз грозний, кървав стан?
	Де тез сили, сган, пушкала?
	Всичко падна като хала
	и Осман паша е в плян!
	И тирани, и вериги
	русин завсегда разби ги.

	Падна Плевен! Ден велик!
	Руска слава навред тича,
	Москва с венци се накича
	и светът във тоя миг
	гледа с душа затрептела
	де ще кацне веч орела…

@@	29 ноември 1877
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Надежда Владимирова

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/4294]
I$