[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	Погребените солдати


P>
	Във хладната земя
	и тримата сложиха,
	в един ги трап зариха.
	Почиват те сега
	почивка вечна, тиха.

	Почиват тоя час
	без яд, без шум, без злоба
	при пепелта на роба
	и никой роден глас
	не им смущава гроба.

	Над ровката им пръст
	се никой не подсети
	да бодне китка цвете,
	нито за спомен кръст —
	над техни кости клети.

	От кой ли край далек
	съдбата ги доведе
	за бран и за победи,
	та в тоя гроб навек
	те станаха съседи?

	От кой ли небосклон!
	Дали от Кавказ славни?
	От степите ли травни?
	От тихият ли Дон,
	с вълни дълбоки, равни?

	И може би за них
	сърца туптят горещи
	със грижи и надежди
	под някой покрив тих
	и плачат черни вежди.

	Бащата е на бой,
	а майка на детето
	показва юг, небето
	и шушне: „Там е той!“
	с въздишка на сърцето.
	………………

	Но спят те в хладен сън
	безвестни и бездомни,
	печални, неми, скромни
	и няма кой навън
	за тях да си напомни!

@@	Август 1877, Свищов
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Надежда Владимирова

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/4291]
I$