[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	Царят в Бяла


P>
	Сред селото, на поляна,
	гайдата пищи
	и хорото се зафана,
	буйно се върти.

	Моми скачат пременени
	с пролетни венци,
	до тях с шапки накривени
	младите момци.

	Пред хоро (каква картина!)
	царят е на трон.
	В тая весела дружина
	весел е и он.

	И пред него селци прости
	стоят прави там:
	царят им дошъл на гости —
	празник е голям!

	Те се чудят, те ожидат
	що ли ще рече!
	Доживяха, за да видат
	царското лице.

	Ала той им дума: „Братци,
	седнете и вий!“ —
	Всички сядат. Всяко сърце
	сладко в гърди бий.

	Те в ума си бога фалят
	и всички наред
	си чибучките запалят,
	кат пред своя кмет.

	Той ги гледа, той ги пита
	с глас приветен, тих
	и за хора той ги счита,
	става равен с них.

	И в очи им се набират
	сълзи в тоя миг,
	и се чудят как разбират
	неговът език.

	Гайда ручи и момите.
	скачат, рипат с смях,
	и провикват се момците
	весело до тях.

	И при тия прости хижи,
	при тоз весел звук
	цар забравя слава, грижи,
	трон и Петербург.

	А пък селци се подръпнат
	и другар с другар
	се поглеждат и си шъпнат:
	„Колко харен цар!“

@@	Свищов, август 1877
P$
N	(Историята и подробностите в това стихотворение са истински!)


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/7505]
I$