[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	Волов


	Те бягаха бледни пред дивата сган.

	И Волов*, юнакът, цял в кърви облян,
	[* Волов — апостол на въстанието на 1876, и други двама още въстаници след провалянето на движението, като им се отказало навсякъде убежище и гонени от турската потеря, пристигнали на брега на Янтра, която била преишла буйна и голяма. Там, за да не паднат в ръцете на гонителите си, по предложение на Волова предпочели смъртта и се хвърлили в реката. (Бел. на Вазов.)]
	извика: „О, боже! О, адска измама!
	подвигът пропадна и надежда няма!
	къде да се скрием от безславната смрът?“

	__Балканът__
	Аз нямам за вази ни завет, ни път.

	__Градът__
	Аз имам бесила.

	__Хижата__
	Аз имам проклятья.

	__Янтра__
	Елате, нещастни, във мойте обятья!

@@	Пловдив, ноември, 1883


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Мартин Митов и Калина Григорова
	__Ползван източник:__ „Иван Вазов — Събрани съчинения, т. I — Лирика“, под редакцията на Георги Цанев, „Български писател“, С. 1955

	__Публикация:__
	Иван Вазов
	Епопея на забравените
	Поеми

	Редактор Георги Константинов
	Корица, титулка и илюстрации от Тодор Цонев
	Художествен редактор Иван Стоилов
	Технически редактор Лазар Христов
	Коректор Недялка Труфева
	Дадена за печат на 5. X. 1961 г.
	Излязла от печат на 28. II. 1962 г.
	Поръчка № 19. Тираж 35000. Формат 1/32 34/108 Печатни коли 3
	„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС
	Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“
	София 1962

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/3859]
I$