[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	Сурваквание


P>
E>
	Сурва весела година!
	До година, до амина…
@	Нар. песен
E$

	Не сурва весела година,
	не пълни житници с пшеница,
	не златна ябълка в градина,
	не много сватби и дечица,

	не стадо вакло, угоено,
	не куп трендафили през мая,
	не с вино буренце налено
	на вас сега ща пожелая;

	не; туй труда си веч не чини…
	да дрънкам старото не рача;
	през всички минали години
	и днес — го чухте от сурквача.

	Това са думи веч изтрити,
	звучат фалшиво на душата
	и никой хорица честити
	не са сторили под луната!

	Тез пожеланья чудотворни
	от люлки йоще сме слушали;
	и в разни видове и форми
	на наший слух са досаждали:

	в писма и стихове ужасни,
	и в проза дърта и противна
	и дор Алексьев сладкогласний
	ги пя на лирата си дивна.

	Не, друго, друго пожеланье
	на вас ща стора, о, роднини,
	не е ви правено ни лани,
	нито в по-прежните години!

	А може би с горчива бръчка
	да чуйте моя глас досаден
	или във общий шум и глъчка
	и той да мине неугаден.

	Народу нека пея първен:
	желая на теб, сган мъртвешка,
	на теб, народе хладнокръвен,
	по-жива кръв, душа по-жежка!

	Желая ти да бъдеш вече
	не мърша — гарвани да храни, —
	не труп, кому кръвта изтече,
	не сган от люди неразбрани —

	ами народ с почтена роля,
	със чувство, пламен във гърдите,
	кой свойто бъдаще и воля
	не връчва сляпо на слепците;

	на депутатите желая
	по-малко днес патриотизъм,
	защото с него и в Китая
	вдигнаха смях и укоризън.

	На вестникарите — по-честно,
	по-вежливо света да псуват,
	че много е безинтересно
	в журнала себе да рисуват.

	На нашите службаши пресни —
	по-много знанье във главите:
	нам трябват хора умни, свестни,
	а не любезни паразити!

	На докторте — да уважават
	и себе, и целта си свята,
	да хвърлят настрана Уставът
	и да прочитат Ипократа;

	на нашто войнство… но дотука!
	Далеч от него, млади музи!
	Че страшен е за вази звука
	от офицерските махмузи…

	На наште момци — да зафанат
	по-положителни да стават,
	далеч да бягат от форханът
	и книжките да приближават;

	на наште жени — кожа бяла
	и дрехи скъпи, грациозни,
	и нивга техни огледала
	да им не казват — че са грозни;

	на наште деви — пеперуги —
	по-много балове и моди:
	на бъдащите си съпруги
	да пръснат всичките доходи.

	Ах, чорт! За тез създанья сладки
	не мога строго да говора!
	Със самите им недостатки
	обичам ги — какво да стора?

	Това е моя слабост стара:
	към слабий пол да съм пристрастен;
	па й музата ми ще се кара —
	а знайте, аз съм ней подвластен!

	Накрай — на мене си желая
	по-малко стихове да драща,
	че нито тука, нито в рая
	със песен хляба се не плаща!

@@	1882
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Преслав Марков

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/9706]
I$