[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	Страдающий пътник


P>
	Ба! Не ще да падна като клас отсечен
	в туй море бурливо, дето съм увлечен,
			аз не ща умра!

	Аз напред ща бягам през вълни, през бури,
	всяка пречка в път мой ще да се катури
			и не ща се спра!

	Светските неволи, скърби нетърпими
	ми живот съядат и скъсяват дни ми,
			мойте млади дни!

	Ала аз ща тичам, та докат живея,
	на съдбата люта в лице ща се смея,
			на вси и злини!

	Що да правя друго? Нали съм създаден,
	за да бъда смазан, жален, гол и гладен,
			и нещастен роб?

	Дето да се скитам, мене ми се чува
	нещо и в тъй… зловещо, като че казува:
			„Тоя свят е гроб!“

	Но в море бряг има, оазис — в пустиня,
	тъй и в нашта жизън на скръбта робиня
			зра _надежда_ аз!

	И тъй с таз надежда, лъжна н злощадна,
	се напред ща бягам; но не ща да падна
			кат отсечен клас!
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Преслав Марков

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8435]
I$