[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	Стихотворение


P>
D>
	По случай на патриотическото дело на гр. Пловдив,
	което той извърши на 23 септември 1884,
	та спаси честта на българската народност.
D$

	Град на кипежите и страстите народни,
	град на възторги луди и на смисъл здрава,
	отклик на всички позиви свободни,
	възпявам те, покланям ти се и те слава.

	Видях те пак. Видях аз оня живий пламък
	на твойте чада, дето грял в гърдите,
	и туй сърце, втвърдяло като камък,
	разнежи се, проля сълзи честити!

	Гори ти, искро благородна! Ставай
	днес вик, а утре лампа сяйна,
	а други ден — вулкан и с него осветлявай
	духовний мир на нашта родина безкрайна!

	Защо да се ярим и да роптайме ние?
	Народът помни мъките, заветът ни отцовски,
	той няма да умре, че всяко сърце бие
	с кръвта на Левски, с духът на Раковски.

	Кога за светлата борба часът настане,
	кога за жертвите високи дойде време
	(защото бог във свойто състраданье
	турил ни е задача, за да не умреме);

	кога съвсем съзрей поривът благородний
	за славен подвиг и съдбини нови
	и нужен стане само някой глас свободний
	да викне: долу граници, балкани и окови!

	Ти пак ще бъдеш пръв! От тия стръмни
	хълми (дано по-скоро часът стигне),
	о, граде, твоят глас най-силно пак ще гръмне
	и твойто знаме най-високо ще се вдигне!

	И тоя глас и знаме ще разбудат екът
	в най-тъмните, далечните граници
	и теб, о, граде мой, ще ти притури векът
	страница славна йощ при славните страници.

	Напредвай, граде на борби — конвулзии кипящи,
	огнище на лучи и на надежди мътни,
	в шумът на твойто бурно настояще
	гласът на бъдаще велико тътне!

@@	Пловдив, 24 септември 1884
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Преслав Марков

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/9720]
I$