[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	Сонет


N	Към един български списател

P>
	Ти списател неуморний, що без спирка със перото
	книги пишеш, съчиняваш драми, стихове редиш,
	ако бих ти казал прямо две-три думици, каквото
	същ и искрен твой приятел, щеш ли да ми се гневиш?

	Туй, що пишеш за народа, чакай в тебе да узрее,
	да те въодушеви то, па тогаз му го предай!
	Че несвястно четмо прави простий още да тъпее,
	а разбраний да се смее. Твойта муза туй желай?

	Не се самооболщавай и не вярвай думи частни,
	че нарядко бива автор с публика да са съгласни:
	че кога се той мни гений, тя го има за кърпач!

	В работа си бръз не бивай, че туй навик е детинский,
	с почит взирай се над нея, кат художник стар атинский
	в статуята си любима; тъй _творец_ ще си, не _писач_!
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Преслав Марков

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8434]
I$