[Kodirane UTF-8] | Иван Вазов | Разтъжил се Бунарджикът… P> Разтъжил се Бунарджикът: зима наближава, де са мойте треви, цветя и шумна дъбрава? Ясно слънце хладно свети, близко е сланата. Гъсти мъгли често лазят мен по рамената. Недей тъжи, Бунарджико, зима йоще няма. Тя е само у нас дошла ранна и голяма. В наште жили мраз владее и мъгла в главите, грейна лъча веч невидим да ни сгрей душите. И за тебе зима до ще… Но зима не трае: тебе тя ще пак остави, а нас? Не се знае. @@ Пловдив, 14 ноември 1882 P$ КРАЙ I> Източник: [[http://slovo.bg|Словото]] Набиране: Преслав Марков Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/9709] I$