[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	Откъслеци


P>
#	I

	Аз буйно влязох на живота
	в безбрежният му океан,
	наситих всякаква охота,
	постигнах всякой светъл блян.

	Радвах се много, много страдах,
	но нямаше за мене бряг.
	Кат слаба твар аз често падах,
	кат млад човек — въставах пак.

	Успях аз за всичко да узная:
	ядът, възторгът, любовта;
	изпих аз чашата до края
	из радостта и на скръбта…


#	II

	И нека бързите години
	въз мен кат сенки да летят,
	и тайни сребърни седини
	коса ми всяк ден да красят.

	И нека падат вси надежди
	кат жълти листе в есента,
	и само скърби и премежди
	да ми остаят на света,

	ти тупай, бий, сърце! Безумно
	последний си елей троши!
	Люби, страдай, угасвай шумно,
	но само скоро ти свърши!

@@	1884
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/9730]
I$