[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	От всите крайще и земи


P>
	От всите крайще и земи
	аз България най обичам;
	макар по цветни й хълми
	да няма злато и ялмази,
	но има правда, хляб и вино
	и млади, гиздави моми.

	От вси народи в тоя свет
	аз българите най обичам;
	макар че хулят ги навред
	и днес безславно те живеят,
	но прав дух имат, бог търпене,
	надежди светли занапред.

	От вси невести и жени
	аз българките най обичам;
	с кокетски дух не са они,
	но те са спретни домакини
	и вярност, хубост, драголюбност
	са техни първи добрини.

	От вси историй, щото знам,
	аз българската най обичам;
	макар на чужденци едвам
	известна е, но тя ме прави
	ту сълзи от тъга да лея,
	ту на възторг да се предам.

	От всичките язици аз
	си българският най обичам;
	не е прочут, но всекий час
	на него плачат и се радват
	вси мои братя и е сладък,
	кога момите пеят в нас.

@@	П… 21 май 1874
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Преслав Марков

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8438]
I$