[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	Ода


N	По случаят на възкачването на първи български народен екзарх на екзаршеский трон в Цариград.

P>
	Пей, о музо обичлива,
	сладко в тоз тържествен ден,
	в които правдата надвива
	и Фенер е победен.


	С радост българинът гледа
	после дълголетен мрак
	на свещений трон да седа
	пастир еднороден, драг!


	Сребробистрата речица, що с извивки лъкатушни
	из зелената морава бързо, весела се лей,
	пляска галено вълни си и си дума, и си шушни:
			България ще живей!

	Птиченцето, що си фърка из въздухът ароматний,
	тая драга вест разнося, чурулика и си пей;
	и отдето заминува, то казува с глас приятний:
			България ще живей!

	Всяко сърце благородно тупа с радост, като чува,
	че народ със славна битност веч оковите пилей,
	що го в жален мрак държали; и при тая вест казува:
			България ще живей!

	А преминала България след страданья, дни злочести,
	вижда черква си свободна и съдбата си, че грей,
	и в надежди нови, светли тържествува с цвят и с песни,
			_че навеки ще живей!_


	Пей, о, музо обичлива,
	сладко в тоз тържествен ден,
	в който правдата надвива
	и Фенер е победен.
	С радост българинът гледа
	после дълговременен мрак
	на свещений трон да седа
	пастир еднороден, драг!

@@	Галац, 1872, март 15
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Преслав Марков

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8432]
I$