[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	О, ти, която и да си…


P>
	О, ти, която и да си,
	жена ил демон, ангел, фея,
	ти, що крилата ми скъси
	и ме скова кат Прометея,

	и мойто сърце раздроби
	като стъкло, на ситни части,
	и в моята душа уби
	свети мечти, високи страсти,

	да знайше колко сили, гений, мощ
	убиваш ветрено, безпечно
	и фърляш тая черна нощ
	на всичко, що е в мене вечно,

	че не сърце, не къс месо
	в гърди ми страдните убиваш
	без страх, с безоблачно чело —
	а цели светове затриваш.

	Да знайше ти… Но ти не знайш,
	душа невежествена, мила,
	и нивга няма да се кайш
	за злото, що си причинила.

@@	1882
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/9727]
I$