[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	На денят й


P>
	На тебе, ангеле, ща се плача пак,
	като и ти на мен, душа любима,
	и твоят лик наяве и във мрак
	поглежда ме с любов неизразима.

	Във теб утеха търся смаян аз
	и ти сама в утеха имаш нужда,
	едни неволи са мъчили нас
	и твоята тъга не ми е чужда.

	Ти помниш ли онез вълшебни дни,
	кога честит се в твойте очи взирах?
	И с твоят дих и страстни младини
	упивах се блажен… пламтях, примирах?

	Ти помниш ли?… И целий свят тогаз
	кат дим изчезваше пред любовта ни…
	И често същия скърбящи глас
	и същий стон изпущаха сърца ни.

	И често в мойте горките сълзи
	ти твойте смесяше, душа прекрасна;
	и никой глас не може изрази
	как сладка беше тая скръб безгласна.

	Съдбата ни разлъчи и сломи;
	но твоя образ пълни ми сърцето
	и кат моряка в нощните вълни
	една звездица грей ми от небето,

	Едничка ти изскубваш някой път
	тез луди стонове из мойта лира,
	що кат жар гърдите ми горят
	и хладний свят не може да разбира.

	Какви тъги до днес съм аз таил,
	от колко злобни спомени болея!
	Да знам, че с много плач ги бих открил —
	поток сълзи бих могъл да излея.

	Но и със тез ридания безброй
	не бих скръбта си пак докрай разказал.
	При теб да бях, печалний ангел мой,
	с една цалувка всичко бих изказал.

@@	1882
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/9731]
I$