[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	На Х.


P>
	За твойта, Анно, хубост безподобна,
	със дивите си прелести способна
	пустинника, в пост побелял,
	да вкара в грях и смъртно изкушение,
	да бях цар, ах! — с възторг, без двоумение
	престолът си бих ти дал!
	За твоите очи, от ден по-ясни,
	по-черни от нощта пламенни страсти,
	за един само поглед мил
	небето сине, вечността нетленна
	на твойте нозе бих сложил!

	Аз давам ти това, о, моя мила,
	което всуе в бога би търсила
	и в никое тук божество…
	Сърцето ми цяло принадлежи ти,
	над него облегни си ти гърдите,
	за тебе бие само то…

@@	1881
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Преслав Марков

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/9704]
I$