[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	Март
|	Сонет


P>
	По дървя усмихнаха се пъпки,
	а кокиче бяло прецъфтя:
	иде пролет нова с бързи стъпки,
	идат птичи песни и цветя!

	По балкана преспи, кат закръпки
	по порфира; скоро ще и тя
	цвят зелен сдобий; вред тихи тръпки
	от живот; лъх топъл прилетя.

	Душо, що си тъй печална? Що си
	в траур още, кат по мил мъртвец?
	Пролетта за теб цветя не носи,

	нито песни… Зима без конец
	ти очакваш… Мислиш и копнееш.
	Слънце, сгрей я! — Няма да я сгрееш!

@@	София, март 1921
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Мартин Митов

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/4585]
I$