[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	Към природата


P>
	Природо прекрасна, природо всесилна,
	що пълна си с дарби, с богатства безчет,
	с кои ни обсипваш кат майка умилна
	и с хубости дивни пленяваш ни глед.
	Безбройни години минали са вече,
	откакто създател могущий, велик
	с едното си слово из мрак те извлече
	прекрасна, безкрайна и вечна… във миг!
	На векове дълги живота прекара,
	минаха, изгниха без диря, без глас,
	но ти, о, природо, ни вехта, ни стара,
	си млада и нова как в първий си час!
	И днес пак тъй чудно се синьо вълнува
	туй девствено було над твойте гърди,
	де слънцето свети, де месецът плува,
	де бляскат безчетни лампади, звезди!
	И днес пак тъй утром във огън и в злато
	възтокът далечни лъщи, пламеней
	и в пролет цветуща в теб всичко богато
	се кити, младее, мирише и пей.
	Деца ти из твойта утроба родени,
	що с майчина милост отглеждаш, кърмиш,
	цъфтеят, па гинат на твойте колени:
	но ти се не бърчиш, ти пак си блещиш.
	Ти синове нови наново извличаш
	из гърди плодливи и там ги люлейш,
	и заран се лепо и с дражест накичаш
	засмяна и цветна и мирост им лейш.
	Обичам, природо, във часове мирни
	да гледам на тебе със жадни очи
	на гледки, картини обайни, обширни,
	в които ръката всесилна личи.
	В туй небо пространно, кое се пъстрее,
	и горите високи със снежни чела,
	в туй бляскаво слънце, що пламенно грее,
	в морята бурливи с бездънни легла
	аз виждам ти как си чудесна, безкрайна
	и колко велик е създателят твой,
	и колко съм малък, и твар тук нетрайна,
	ничтожен кат атом във твой шир и брой!
	Какво по-велико от твойто величье?
	Какво по-прекрасно от дивний ти лик?!
	О, слава на тоз, що тъй мъдро те кичи
	и пълни с хармонья, със сладост, с светлик!
	Не си ли ти отзив на мъдрост всезнайна,
	творенье гигантско на мощна ръка?
	Не е ли в теб видна таз личност нам тайна?
	Не е ли вплътена в теб, тъй да река?
	Не всуе човекът лишен от лъчите
	на светлий източник, с дух немощен, слаб,
	от толкоз величье ударен в очите,
	божил те, кланял се, мислил се твой раб.
	Поети, теб чеда любими, щастливи,
	кои си дарила с най-редкий си дар,
	не в тебе ли черпят тез мисли светливи?
	Не ти ли им вдъхваш тез песни и жар?
	Най-сетне в теб само, във твойте прегръдки
	нетленни и драги, о, майко света,
	духът ни отруден от светските мъки
	намира утеха, покой, радостта!
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8455]
I$