[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	И тя кат тебе беше красна…


P>
	И тя кат тебе беше красна,
	игрива, ветрена и нежна,
	с косица златна, с шия снежна
	и със цалувка сладострастна;

	и тя кат тебе беше жива
	и поглед фърляше небесни
	и бъблеше слова несвесни
	на моята любов щастлива.

	И тя тъй знайше да се въси,
	да се милува и да пее,
	от малко — горко да заплаче,
	от нищо — лудо да се смее.

	Ела ти в страстните обятья,
	о, хубавице златокоса,
	любов и пламък, и проклятья
	в сърце ми сбрани на едно са!

	Ела ти, нимфо вероломна,
	та в страст гореща като лава
	поне на миг да си я спомна,
	поне на миг да я забрава.

@@	1883
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/9729]
I$