[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	Един къс от Цариград


P>
	Насреща ми Ени Джамия
	издига свой грамаден свод,
	покрит със черна тенекия,
	венчаван с полумесец горд.
	Наоколо се мълчешката
	издигат из височината
	като гиганти от гранит
	и зрители на две морета
	високи тънки минарета,
	на кои ходжа гласовит
	нарядко дрямката смъщава,
	кат верни на молба призвава.
	А в жежки дневни часове
	отдолу много правоверни
	седят на стълбите мермерни,
	спокойно пушат наргиле
	и гледат тихо, равнодушно
	как пушекът се там дими
	на облаци и лъкатушно
	или народа, кой шуми!

	Надясно моста се намира,
	кой над море се длъг простира,
	направен дървен, хълмест, крив;
	покрит със хора разнородни,
	със пушек гъстък, задушлив
	из димниците параходни.

	А долу чакат край брегът
	лодкарите съдрани, голи
	и минувачите зъвът
	във жалостните си гондоли!

	Из улицата всекий миг
	минува, тръшка се трамваят;
	със гръмот, бързо и със вик;
	и хора бягат, псета лаят!
	Из окната по някой път
	показват се и пак летят
	лица прекрасни, миловидни,
	възточни хубости обидни!

	И шум, и крясък, прах и дим,
	псувни и глъчки, и смъщене,
	и пекът юлский нестърпим,
	приятност, па и отвращене
	и кучета ужасна сган,
	на улицата същ стопан,
	богатства, салтанати сяйни,
	ориентална роскош, сласт,
	и бедности, уви! безкрайни,
	неволи зли, що нямат глас,
	фигури странни, разнобразни
	и хубави, и безобразни!…
	Тук мяркат се пред твоя взор
	и се кръстосват безразбор:
	и мюслиманин добродушен,
	и грък фудулин и лукав,
	и българинът малодушен,
	и македонец честен, прав,
	и работливият арменец,
	и образованият френец,
	и анадолец груб и прост,
	и мръсний, лошав арнаутин,
	и спекулантинът чифутин,
	и чер арап със сплескан нос,
	El cetera, El cetera…

@@	Цариград, 1872
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Преслав Марков

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8436]
I$