[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	Дунав


P>
	Ах, лей се, Дунаве широк, безбродий,
	прехвърляй сеюи вълни пенливи, горди —
		величествен е твоят вид!

	Ала защо ли си тъй развилнений
	между брежищата други път засмени,
		но днес по изглед жаловит?

	Защо ти са водите тъй пенливи
	защо са тъй размътени, дъжливи
		и гневно плискат твоят бряг?

	Защо изскачаш ти извън леглото?
	Защо си мръщиш жалостно челото?
		Защо си мрачен, Дунав драг?

	Ах, ти през девет ми гори високи
	течеш; през девет ми поля широки
		далеч от чуждите страни —

	оттам, где из цветущите брежища
	сестра ти Райна с шум се още вижда
		де влече кървави вълни…

	Дали не си чул нейното риданье?
	Дали не си видял със трепетанье
		води й багрени със кръв?

	И бягаш, Дунаве, през три столици
	със ужас в тия мирните граници
		уплашений от глед такъв?

	Кажи ми, Дунаве, с твой глас бурливий
	дали и занапред в този мир красивий
		ще се така свирепствува.

	На злоба и смъртта престрашний гений?
	Надълго ли щът бъдат кърви лени
		на най-изрядни същества?

	Преста ли ще злочестото сираче
	с вдовица клета жалостно да плаче
		за свой убит бащица в бой?…

	И докога въздишки с плачовете
	щът се издигат даже до небето
		на тез, що губят милий свой?

	И майка, сълзи кат пролива
	да търси свойта рожба обичлива
		из кървавите трупове?

	И младата, що годенику китка
	кат вие, чака, чака го от битка
		с разтупано… вряло… сърце.

	Приима вест ужасна: той загина!…
	Но думай, Дунаве, дали начина
		денят, що в божий хубав мир

	намясто огън и желязо адино
	да се възцари всъде съгласье братско
		наука, щастие и мир?
	… … … … … … … … … … … … … … … …


@@	1870, ноември 14…
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/5579]
I$