[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	Две вълни


P>
	В зелената горица
	зефирът вей едвам.
	Пред мен се лей Марица
	унила кат вдовица
	и аз й думам там:

	Обичам твойта песен
	и тихият ти стон,
	и твоя бляск размесен,
	и твоя бяг отнесен
	във синий хоризон.

	При твоето шумтенье,
	изпълнено с печал —
	и в мене нещо стене.
	Аз падам в размишленье
	за общият ни дял.

	Душата ми и тя е
	кат твоя муден бяг,
	вълнува се, блуждае,
	въздиша и не знае
	към кой отива бряг.

	Кат теб и тя почена
	живота си без грях —
	без яд, без кал, без пена,
	игрива, развълнена
	като детински смях.

	До извора си близка —
	без минало бе тя,
	без скръб, без злоба низка
	и любеше да киска
	със малките цветя.

	Кат теб и тя растеше
	кристална и добра,
	с небето хоратеше,
	живота й личеше
	на песен, на игра.

	Уви, но днес е мътна!
	След толкоз злочестий
	кат теб е прашна, плътна:
	тя много бури глътна —
	и страсти, и помий…

	И няма вече сила
	да дойде в бистрина,
	да стане чиста, мила,
	тъй както ти към Рила
	не можеш се върна!

@@	Пловдив, 6 април 1882
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Преслав Марков

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/9710]
I$