[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	Дамяну Груеву


N	Това стихотворение бе предназначено да се прочете на тържественото събрание, което приятели и почитатели на покойния Даме проектираха да устроят в столицата, но което не можа да се състои поради последните събития.

P>
	О Македонио, страдалнице разпята,
	о Македонио, земя покрита с кръв,
	о Македонио, с порой сълзи залята,
	на вълци и хиени оставена за стръв.

	О Македонио, о героиньо! Плачем
	пред твоя кървав лик, пред твойта голгота.
	Във тоз свободен край ний пак вериги влачим,
	че твоите тегла и нам са тегота!

	И гледаме оттук как лееш сълзи топли,
	пожарите, кръвта, в кои се къпеш ти,
	и слушаме във страх ужасните ти вопли,
	от чийто грозен ек небето ти ехти;

	и гледаме във страх как в твоите чаровни
	балкани и поля насильето бесней,
	де турчин свирепей и грък, душман вековни,
	де сърбин — брат жесток, по тях гробове сей.

	Съюз безчестен, лют против народ в окови,
	ламтящ за нов живот потиснат мъченик,
	противу всичко там, сред мъките сурови,
	що мисли и ридай на български език!

	О хайка мерзостна на злобата човешка!
	И ний безпомощни пред всичко туй стоим!
	И само охкаме и в скръб безплодна, тежка
	на твойте синове гробовете броим…

	И ето нов пак гроб! И той, и той загина —
	юнакът Груев там в неравната борба —
	великата душа, на жална си родйна
	син славен, вожд сърцат, будителна тръба,

	тръба, що в робский мрак ревеше за свобода,
	за правда, за борба отчаяна с врага…
	Падна и Груев там — о траур за народа! —
	в гореща кръв облян, заринат под снега.

	Заспаха под снега юнашки сили левски,
	угасна огнен дух, замлъкна мощна реч.
	О, Македонио, ти губиш своя Левски,
	най-верния си син, най-силния си меч.

	Но не! Той жив е пак в делата си свещени,
	не мре духът велик — плът тленна само мре —
	и Груевият дух светлей, одушевленье
	разнася от Пирин до Бялото море.

	И неговият зов и мисъл благородна
	ще дигнат хиляди герои и борци,
	готови да умрат зарад земята родна,
	да грабнат лаврови ил търнови венци.

	Поклон на твоя гроб, зарит под снеговете,
	над който буря вий и пее вълчи вой,
	из който днес възкръсна и вечно ще ни свети
	във слава лучезарна геройски образ твой!

@@	София, 2 януари 1907 г.
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/4528]
I$