[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	Грабвам лирата и свиря


P>
#	I

	Отдавна пръст не турям аз
	на мойта лира занемяла,
	не ми се слуша нейний глас
	и песен мен се е отщяла.

	Сърце ми веке не пленят
	веселия и песни шумни,
	не ми вълнуват мен духът
	мечти високи и безумни.

	Мъртвей!… Но изведнъж светлик
	небесен, таен го допира
	и пълен от възторг велик,
	аз грабвам лирата и свира.

#	II

	Но скоро гасне лирин звън
	под моята ръка студена
	и във предишний сън
	душа ми пада вцепенена.

	Тогава младите ми дни
	кат светли призраци ме срящат
	и в мой усърнал дух они
	най-скъпи радости пораждат.

	Аз вида все: де бях роден,
	де аз любих, за де без спира
	мечтая аз и упоен
	аз грабвам лирата и свира.

#	III

	И после пак замлъквам аз,
	захвърлям лирата небрежно,
	душата ми обхваща мраз
	при равнодушието днешно.

	Но случва се, та чувам вик,
	вик жалостен и пълен с грижа,
	като че плаче мъченик,
	като че България въздиша.

	Било че тя ликува с глас
	или за бой деца си сбира,
	възпален, възхитен тогаз
	аз грабвам лирата и свира.

#	IV

	И млъквам пак… И мисля тук,
	че свърших вече с мойте песни
	че таз душа веч никой звук
	не ще може да я стресне;

	но случва се да хвърла взор,
	кога изляза на полето,
	на някой цвете, на някой бор,
	на някой чудо на небето;

	ил вида гиздава мома
	кат муза прелестна в ефира,
	то пламвам пак и с бързина
	аз грабвам лирата и свира.

#	V

	От бури тласкан ден и нощ,
	по чужди краища се скитам
	и нямам воля, нито мощ
	аз лирата да поопитам.

	Ала кога по някой път
	скръбта препълнюва гърди ми
	и от сърце ми, кат кипът,
	сълзите бягат на очи ми;

	тъга ми в тоя мрачен час
	един другар я сал разбира
	и я дели… О, и тогаз
	аз грабвам лирата и свира!

@@	Берковица, 1879
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Преслав Марков

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8449]
I$