[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	Вярата ми


P>
#	I

	Днес моята вяра ми казува явно,
	че облаци мрачни, що наш небосклон
	от слънце скривали от време най-давно
	и що го прошарват и днес бежешком,
	щат да се разсеят и да се изесни:
	от мракът избавен, от мракът прелош,
	при слънчева светлост он чудно ще блесни
	и вечно ще бъде той ясен… без нощ.

#	II

	Таз вяра дълбока ми тихо възглася,
	че всички страдалци от наший народ,
	забравени днеска със мъки, с дела си,
	що гробът им дреме без цвете, без свод,
	щат бъдат в ден някой от нази познати
	и техният спомен ще бъде нам чест,
	прие щат те свойте достойни заплати
	как всеки страдалец приел е до днес.

#	III

	Таз същата вяра теши ме, кат казва,
	че завист, раздори, тез вехти злини,
	що рода ни губят кат гибелна язва,
	вгнездена всегдашно в нещастни страни,
	щат някога мълком сами да изчезнат
	и братство високо ще да се вцари,
	тогаз там и щастие, и благо щат слезнат,
	с които небето съгласье дари.

#	IV

	Таз вяра във мене, що нищо не смътва,
	ми дума, че иде туй време за нас,
	в което преста щем за укор, смях, жъртва
	на странни да бъдем, как в тоя сме час.
	И ний кат народ щем пред цял свят да светним
	и с име народно ний ще се гордим,
	и сладко на наз си тогаз ще погледним:
	О! вяро свещена! О! съньо любим!

@@	1871, октомври 4
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Преслав Марков

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8431]
I$